Националната астрономическа обсерватория "Рожен"
Националната астрономическа обсерватория "Рожен" е разположена на родопския връх Рожен, на 1750м надморска височина, на около 25км от гр. Смолян. Обсерваторията е открита през 1981г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.
Роженската обсерватория е оборудвана с 4 телескопа. Тя осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Националната астрономическа обсерватория е добре оборудвана за провеждане на научни срещи, стажове и школи. Изграден е и посетителски център с 30-сантиметров демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на големия телескоп се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани туристи.
Посещенията се извършват на групи от 6 до 25 човека от 10:00 до 16:00 ч. на всеки кръгъл час.
Летен сезон: 1 юни – 30 септември
Вторник - почивен ден;
Зимен сезон: 1 октомври – 31 май
Понеделник, Вторник, Сряда – почивни дни
Пещерата Дяволско гърло
Пещерата Дяволско гърло е с дължина 1 км, но само 350 метра от нея могат да се видят от посетители. Тя е пропастна пещера между скалите в Триградското ждрело. Образувала се е от реката, която е направила процепи в земните пластове. Открита е през 1961г от Елена Пъдарева и Никола Корчев. Пещерата е след 100-те национални туристически обекта. Температурата в пещерата е 8 градуса.
Входът е изкустевно създаден и е 150-метров прокопан тунел. Веднага с влизането ще видите и изобразена дяволска глава, изсечена по стените. Това е едно от любимите места на посетителите за снимки.Загледайте се вдясно и там на стените ще видите изобразена фигурата на Орфей в човешки размери, а веднага след това и малко изворче с изображението на Богородица. Смятало се, че водата му е лековита, затова и вярвайти в тези митове и легенди, много хора, търсещи надежда, вземат от водата за себе си или близките си.Преданието гласи, че именно там, ако си намислите желание, то ще се сбъдне.
Тунелът ви води до Бучащата зала. Там се чува силния грохот от водата на реката. Залата е с дължина 110 метра, широчина 40 метра и 35 метра височина и се е образувала от пропадането на Триградската река в пещерата. Така природата е създала невероятната каскада от 18 водопада, най-големият от който е 42 метра или най-големият подземен водопад на Балканите. Чува се силния грохот на водата, която пада със страшна силна и се губи в сифона с дължина 150 метра. Следва 60 метрова галерия, която води водата и я връща на повърхността.
Орфееви скали и Смолянски езера
Орфееви скали е един от емблематичните туристически обекта в непосредствена близост до центъра на к.к. Пампорово и кулата Снежанка. Намират се в близост до връх Снежанка и телевизионната кула в курорта. До тях води маркирана туристическа пътека. Легендата гласи, че на скалите е седял Орфей, черпейки вдъхновение за песните си от красивата природа и панорамата, която се разкрива от скалистия връх. По пътя за Орфееви скали може да се посети новоизградената наблюдателна платформа.
Смолянските езера се намират над град Смолян, в подножието на връх Снежанка и Орфеевите скали.
Смолянските езера са разположени стъпаловидно на левия бряг на река Черна, а в тях се оглеждат връх Снежанка, Орфееви скали и Невястата. Езерата са със свлачищен произход. В миналото са били 20, а днес наброяват едва седем. Голяма част от тях са се изгубили с течение на годините, а други просто са се заблатили и вече са трудно откриваеми. Езерата днес представляват приказно кътче край града, където много местни жители и туристи намират спасение и прохлада от летните горещини. Има много добри възможности за къмпингуване и риболов, а трите най-високо разположени езера са свързани с красива екопътека.
До Смолянските езера може да се достигне с преход ,където кръгов маршрут свързва три от смолянските езера – Бистро, Мътно и Тревистото или посредством двуседалков лифт (лифт №4).
Бачковският манастир
Бачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен и вероятно е най-посещаваният български манастир. В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават Обителта. Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен, без крайности, лете прохладен, а през зримата сравнително мек. Това позволява в манастирската градина да се отглеждат всички видове зеленчуци, а от плодовете край него зреят дори смокини.
В манастира се служи два пъти на ден – сутрин: утринна и св.литургия(в 7ч.) и вечер – вечерня(в 17ч., лете – 18ч.). Особено тържествени са службите в неделните дни и на големите празници, когато храма е огласен от ангелогласното пение на специално поканени църковни хорове.
Архитектурен и фолклорен резерват Широка лъка
Широка Лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща извивка, кривина, лъкатушене.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи като Згуровската, Учиковската и Григоровската и др. Селото е разположено на главния път Смолян – Девин. Може да стигнете до него както от град Смолян по пътя през прохода Превала и с. Стойките, така и през курорта Пампорово. И двата пътя се свързват в с. Стойките, а от там до Широка Лъка ви делят само 6 км.
Всяка година, в първата неделя на месец март, в селото се провежда международния кукерски фестивал „Песпонеделник“. Според вярванията кукерите гонят злите сили и носят здраве и благоденствие за жителите и селото.
Църква „УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“
e една от местните забележителности, е построената за 38 дни през 1834 г. Иконостасът на църквата е уникален. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.